Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2021 10:38 - Футболът и ежедневният ни хляб!
Автор: emmanuel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 200 Коментари: 0 Гласове:
1



    Здравейте, семейство! Ето още една картина за ежедневния хляб през призмата на футбола. 🙂

   Във време на Европейско първенство и започнато поучение за греха (отклонение от целта) виждам как и ние сме като един отбор с треньор п-р Георги, който изпълнява указанията на директора на клуба (Бог) като ни дава екипировката и темпото на тренировки.

   Голът за нас е изпълнението на целта. Божията цел... не нашата. Докато обаче да ударим целта (вкараме гол) има помощници, които ни подават топката, а именно нашите съотборници или в духа нашите братя и сестри, които ни помагат с откровение, разсъждение, споделяне, насърчение, свидетелство.

   Бог чрез п-р Георги знае кой играч кога да пусне в игра. Кой е подготвен и кой може да влезе в игра (на бойното поле), кой трябва да изкара от игра и кой си е свършил добре работата и трябва да си почине. Той е стратегът и чрез Духа има пророческата преднина и острота, за печелене на играта.

   От мачовете виждаме, че атаката е най- добрата защита. Но за да атакуваме трябва да сме добре екипирани, подготвени, гъвкави, умни, мъдри, тренирани до съвършенство. За да се случи това обаче трябва ежедневно да посещаваме тренировките (слушаме Слово) и да бъдем усърдни.

   Друга картина, която виждаме и в мача е позицията на играчите. В момента, в който играчите отстъпят от нападението, врагът започва да ги атакува. Бързо и безпощадно настъпва. Същото е и в духа.

   Или нападаш или те нападат. Средно положение няма. Или си силен в Слово или не си. Вакуум в Духовния Свят - няма.

   Направиш ли място на врага, отдръпнеш ли се от правилната позиция, дадеш ли му възможност и място- той атакува.

   Когато ние отстъпим от усърдието да държим Словото, Принципите, Манталитета на Бога врагът идва в "нашето поле" чрез хитрости и лукавщина и ни вкарва гол. Голът на врага е преобраз на проблемите, трудностите, изпитанията, утесненията, лъжите, безнадеждността. Безнадеждност, че "мачът" ще свърши и реферът ще свири победа за противниковия отбор. Победата за противниковия отбор не е просто победа или спор между две деца, в който инатът надделява и едното печели. Мачът е животът ни. Всеки ден ние излизаме  на бойното поле и всеки ден играем този двубой. Но Слава на Бога, братя и сестри, битката е спечелена и "мачът" вече е предопределен, спечелен. На кръста Бог плати пълната цена и победи всяко оръжие на сатана и неговите паднали ангели. Бог е над всяко началство и власт, сила и господство и всяко име не само в този , но и в бъдещия свят. И ние "играем този мач" не защото сме добри играчи, а защото отразяваме Неговата Слава, Потенциал, Сила, Могъщество и Превъзходства. Умеем да "играем" играта поради Неговата екипировка, тренираност,  мъдрост и съвет като "треньор".

   Различните футболисти имат различни способности, позиции и функция. Някои са централни отбранителни, други полузащитници, трети нападатели. Същото е и в Дома. Различните Синове имат различна благодат и функция, едни са хвалители, други учители, а други пастири и благовестители. Ако в играта обаче всеки играч има само една роля, то в живота на нас ни е дадено да изпълняваме всички тези - вратар, защитник, полузащитник, нападател.

    "Вратарят е играч, който пази на вратата, за да не бъде отбелязан гол. Единствено той има право да играе с ръце в рамките на наказателното поле. " -

   Само на нас Бог ни е дал правото и отговорността да управляваме живота си- време, ресурси, взаимоотношения, емоции, говор.. Да пазим сърцата си чисти и да не позволяваме врагът да идва и да ни вкарва голове във вратата- съмнения лъжи, тревоги. Единствено ние като Синове имаме право да влезем в Светая Светих и да имаме това интимно взаимоотношение с Него.

   "Вратарят е неприкосновен в малкото наказателно поле и всяко действие срещу него се наказва с нарушение." - В Сина Исус Христос ние сме неприкосновени. Никой не може да ни отдели от тази позиция, защото сме едно. Един дух, една пневма сме станали с Христа, потопени и съвъзкресени, възнесени с Него за нов живот. Всяко действие срещу нас ще се накаже.

   Защитници- разделят се на странични бекове, стопери и централни защитници. -

Понякога атаката е до наш близък и ни засяга косвено, понякога тя е насочена право към нас, а понякога трябва да я спрем първо в ума си.

   "Задачата им е да отбраняват територията пред собствената си врата. Целта на страничните бекове е да се разбие основната атака на "крилата" на противника." -

   Всеки от нас има за цел да отбранява собствената си врата (сърце), но както пише в Словото имаме длъжност и към братята си. Целта на страничните бекове е да разбие основната атака на "крилата на противника" или ние като Дом, корпоративно заставайки в молитва, разбиваме атаката още на крилата на противника преди тя да е дошла. Така ставаме "странични бекове" и пазим както Духовния Баща така и ближния. 

   Централните защитници следят нападателите на противника.

   А стоперите са последната преграда пред вратата. -

   Вратата е п-р Георги. Стоперите са презвитерите, които държат ръцете му високо, а централните защитници са Зрелите Синове, които "отмахват" всяка атака или "пречат" на това тя да бъде със същата сила.

   С термина "защита" се означава тактика в играта, при която се цели отблъскване на противниково нападение и опазване на собствената врата.

   Ако защитата е тактика в играта, то в реалността  отбраната е живот. Всеки ден ние отблъскваме противниковото нападение и взимаме решението да живеем, вярвайки на Словото като Абсолютната Истина, Закон, и Стандарт. Така опазваме вратата си и не позволяваме на врага да ни вкарва голове.

   Полузащитници - разделят се на дефанзивни, централни и атакуващи според задачите. Изпълняват задачите от централната част на терена. -

   Да, сърцето на Отец е нашето място, нашият център, от който оперираме. От лоното, дълбочината, сърцевината на Отец . От позицията на възлюбени, снабдени, обгърнати, приети. Оттам издаваме декрети, черпим, движим се, живеем. От тази позиция на най- високо и издигнато място царуваме, управляваме, общуваме. От Него произлезли и при Него връщащи се- всеки път, всеки ден.

   Дефанзивните(отбранителните) полузащитници се грижат за подпомагане на защитата. -

   С молитвите и акуратното стоене пред нозете на Христос всеки от нас в Дома подпомага защитата.

   "Атакуващите подпомагат нападателите като бързо могат да увеличат бройката на атакуващите футболисти и да изнесат правилно напред топката." - Синовете в Дома подпомагат всеки с дара си, молитвата и правилното отношение в позицията, в която са поставени, но също така в различните ситуации всеки може да се прегрупира, така че "топката" да бъде изнесена правилно. Или всеки има дарове, таланти и позиция, но всеки също така може да се прегрупира и да заеме друга позиция, в която да подпомогне товара, носещ се от п-р Георги да бъде износен по-леко.(топката да бъде изнесена)

   Централните полузащитници са универсални и участват както в нападение така и в защита.-  И в личния си живот "участваме" и в нападението и в защитата както за самите нас така и за брата си и сестрата си. Нападаме чрез молитва и декларация на Словото, защитаваме чрез съвет, духовна и душевна подкрепа.

   Нападатели- осигуряват атаките на отбора.

   Това са всички, които споделят Слово. От апостоли, пророци (изпратени до Дома), до Синове в Дома. Всяко освободено Слово дава право за атака и поразява целта.

   Голът понякога се вкарва от самия футболист или от двама такива. За да се получи спойката обаче (подаване- гол) съотборникът ни трябва да е на същото ниво и да има същата подготовка. Ето затова е толкова важно да се придвижваме заедно като Дом и да бъдем екип не отделни, индивидуални играчи. Ако съотборникът ни изостава в подготовката голът няма да бъде вкаран и целта ще бъде пропусната.

   Няма как в битка да няма и контузени, но Духът на Бог като лекар на терена, незабавно идва и ни утешава, помазва с миро на изцерение и възстановяване. Всички "манипулации" , от които душата ни би се нуждаела са вече на наше разположение.

   Всяко нещо в нашия живот е по модела на Небесното Царство. Дори една игра като футбола. Решението на човек е това, което му дава билет към Небесното или към Светското (сатанинското) Царство. Изберем ли Небесното позволяваме на Бог да ни се открива. Да ни показва велики и тайни неща, които не знаем по правилен начин. Позволяваме Му да ни отвори и отваря очите всеки ден. Да прогледнем, че Животът с Него е реалност и Царството Му е тук на земята. Да видим Словото Му и Него Самия по друг начин. Защото Бог Е Личност и Той чака теб.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: emmanuel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 82287
Постинги: 30
Коментари: 36
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031